сряда, 6 януари 2016 г.

Малък наръчник за спасяване на бездомно куче и намиране на осиновители/стопани



В последните месеци видях много хора, които дават най - доброто от себе си за да помогнат на бездомните кучета да намерят дом и семейство на което да дадат цялата обич, която както знаем кучетата носят в огромни количества.
По -долу споделям как ние подхождаме към спасяването на животно намерено на улицата, с надеждата, че споделеният опит може да е от полза и за други, които имат желанието да помогнат но не са се сетили за някои важни подробности, най-вече в търсенето на осиновители.

1. Давам име на кучето – важно е кучето да бъде преставено на света като личност с име.
2. Обезпаразитявам го – вътрешно и външно
3. Обгрижвам го в рамките на няколко дни за да преценя
- какъв е характера на животното
- дава ли вид да има заболявания
- проявява ли агресия към други кучета , хора , котки и т.н.
4. Консултирам се с ветеринар
5. Правя снимки на кучето
- Снимам винаги на дневна светлина
- Старая се снимките да показват позитивна черта от характера на кучето
a) Игриво
b) Гальовно
c) Добър пазач
d) Енергично
e) ---------

- Винаги снимам от перспектива съобразена с височината на кучето.
- Снимки в едър план и отдалече
6. Едва сега правя албумче във Фейсбук с отбрани снимки
7. Давам максимум информация за кучето – къде и кога е намерено , колко време е обгрижвано , характерни особености
8. Текстът към албумчето е позитивен. Избягвам да употребявам думи като „клето“ , „нещастно“ , „изстрадало“ и т.н. Фокусът пада върху това какво прекрасно животно си търси дом
9. Разпространявам албумчето в групи и сред познати
10. На всеки няколко дни добавям нова снимка с някаква история около кучето – бяхме на разходка , запознахме се с котето от съседната улица и т.н.
11. Винаги проверявам папка „Други“ за съобщения
12. Преценявам добре какъв тип стопани и условия са подходящи за кучето – къща с двор, апартамент , семейство с деца и т.н.
13. Давам коректна , вярна информация на потенциални осиновители/стопани
14. Помагам с транспорта на кучето
15. ВИНАГИ поддържам връзка с осиновителите и посещавам кучето

Какво НЕ правя ?


1. НЕ качвам с призив „Помагайте „ случайно видяно животно, което съм подминала по една или друга причина
2. НЕ представям кучето като мършаво, краставо, нещастно създание, което никой не иска.
3. НЕ снимам с телефон в тъмното .Не снимам въобще в тъмното.
4. НЕ снимам животното отгоре
5. НЕ качвам разфокусирани снимки които показват части от кучето
6. НЕ викам за помощ преди да съм се убедила, че самата аз съм направила всичко, което мога за животното
7. Специфична информация за проблеми със здравето или характера на кучето давам само на хора, които проявяват интерес към осиновяване.

Какво давам ?
МНОГО любов в периода , в който се грижа за кучето.Обикновено това помага най-много.

Успех приятели.Нека спасим повече от тях.Те имат само нас.

Като започнат нашите да  повтарят „багаж, багаж“, после мирише на кола, на шосе и на вятър в ушите.И спим на разни места където е различно.
И днес така, чух ги да викат „багаж , багаж“ , всички се разтичаха  насам- натам и извадиха синята чанта. Из цялата стая е само гащи и чорапи. Кеф ти да ги крадеш, кеф ти да ги криеш. Много е забавно.Юлка се набута в чантата и си мисли, че никой не я вижда.Ушите и стърчат обаче. Колебая се известно време дали да не я подуша отблизо, ама тя пък има нокти. И ми святка с ония ми ти страшни котешки очи.По - добре  да помогна малко на нашите със суматохата.Прибрах един чорап под леглото и едни гащи в скривалището зад раклата.Всички тичат сега да ги търсят.И аз тичах с тях, голяма игра падна, ама накрая всичко скриха в чанти и торбета и ги струпаха на вратата.Замириса още по -силно на различно и на далече.
Развиках се, че искам да проверя моята чанта.Взехте ли ми бисквитките – викам.Нищо не разбират.Ма това хората, забелязали ли сте, че каквото и да им кажеш , винаги те водят да пишкаш?Ето на, пак ме повлекоха навън.Замириса на топъл, напечен от слънцето асфалт.И на новата кола. Като се качим вътре, бръмчим силно  върху горещия асфалт а после замирисва на другаде.Знаеш  ли как мирише другадето? Понякога на трева, на дървета и на други животни.Големи и малки.Не на всички знам имената, но знам как миришат.Опитвам се и на нашите да кажа, че е минало от тук едно такова малко с голяма опашка, лешници е носило.Къде ти, загубена работа!Като им заобяснявам, пак ме водят да пишкам.
Веднъж, като стигнахме в едно другаде, там имаше един кон.Много симпатично момче ми се видя. Викам му, хайде да си поиграем.Той се хили.И яде трева! Опитах и аз тревата, от любезност – да не вземе да се обиди нещо. Не че не става за ядене, става.Ама мусаката по ми харесва.Та му викам , ти обичаш ли мусака? А той пак се хили и ми маха с опашка.И аз помахах с моята, да не каже , че не съм любезна, ама не беше съвсем наред тоя кон.Сигурно от тревата.
Чудя се този път къде ли ще ходим.Много дълго време мирише на асфалт. Спираме насам - натам да пишкаме. На едно място даже похапнахме.На мен специално ми сервира една кака с къса пола.Много разбрано момиче се оказа.Излиза отвътре значи, и носи вкусно миришещи.Аз изскочих изпод масата и й викам:  Дай!Дай! И тя като рипна, като извика – от радост види се,пък взе че изсипа всичкото ядене на средата между масите и хукна обратно навътре за още.Брей, не очаквах толкова бързо да ми сервират! Нашите, обаче се разстроиха. Сигурно се притесниха, задето имаше и парчета чинии в менюто ми, ама аз да не съм толкова загубена че да ги глътна.Абе както и да е, едвам си натопих ушите в соса и ме повлекоха обратно в колата, та не можах да си доям.
Забръмчахме пак , подремнах малко и после замириса на вода.Голяма вода, много. Уплаших се, да ви кажа.Тия май ме водят да ме къпят.Това другаде не знам дали ще ми хареса.Ами ако наизвадят ония сапуни, от които после не мириша на куче а на виолетки? С дни не мога да се възстановя след тия сапуни. Свих опашка на задната седалка и се снижих колкото мога.Може пък да забравят, че съм там. Душа полекичка през отворения прозорец.Мирише още по силно на вода.Не издържах, надникнах с едно око -  гледам едно  голямо, синьо, мокро и мърда.Такова чудо не бях виждала.
Слизаме полекичка и какво да видя – асфалта свършил и като се опнало едно ситно жълто поле а напред синьото мокро мърда и блести. Налаях го за всеки случай, да не вземе да ме намокри.То ме чу че лая и не дойде,  а само се поклаща иззад жълтото.Поклатих му и аз опашка -  ми да се сприятелим поне. Подуших го, а то  мирише на какво ли не.На сега и на отдавна,на близо и на далече.Мирише на разни твари които плуват из него и на зелени мокри треви.Много треви. Ей, оня кон колко щеше да се радва! А жълтото поле, като го загледаш отблизо виждаш че направено от тварите живели отдавна в голямата вода.Много хитро! По едно време, някакви пилци в  небето взеха  ми се присмиват.Ха-а – ха-а . Че като им се разлаях.Ще видят те! Ми аз птичар ли съм или какво!Хубаво е тука. Има  скали да се катериш и да лаеш по белите платна в далечината и много място да копаеш дупки или просто да тичаш и да се търкаляш в ситното жълто.
Всъщност като подуших всичко , стигнах до извода че,това е най-хубавото другаде, където са ме водили нашите.Знаете ли какво? Край голямото синьо мокро дето мърда, навсякъде мирише на кюфтета!
Аз отивам да ги намеря и да ги изям.
Бау.

Със сигурност Вие имате добри и не толкова добри съседи, с които имате добри или не толкова добри отношения.Когато обаче, поемете грижата и разноските за едно или повече бездомни кучета, ще отворите нова страница в отношенията си с тях.Дори да не сте забелязали досега с колко и най – вече, с какви хора споделяте жизненото си пространство, изнасяйки паничка попара на проскубаното кутре със смачкана лапичка, което се мотае около блока, вие вече сте в центъра на тяхното внимание и не можете да не насочите своето към този нов, интересен от психологическа гледна точка свят.
По долу ви представям някои основни видове съседи, характерни за Шопския регион, с които неминуемо ще се сблъскате, поемайки благородната задача да спасите живота на кое да е бездомно куче.
1. Съседи, които одобряват грижата за бездомниците, макар никога досега да не са се грижили за такъв.
Когато установят, че сте поели грижата за бездомника който се мотае около блока, този тип хора започват да Ви се усмихват , да поздравяват и дори Ви заговарят!Оказва се че имате общи роднини, общи колеги или пък прадядо им е живял през 3 къщи от вашата прабаба. Нито Вие, нито бездомното Ви куче вече са чужди за тях – те са отговорни хора и си поемат задълженията начаса.На сутринта след ключовия разговор с Вас , могат да бъдат видени, озъртайки се плахо да занесат храна за кучето.Понеже вече има прецедент, някак си не е толкова срамно.Ако все пак някой ги забележи, винаги могат да се оправдаят с лудия шекемнайсети братовчед от четвъртия етаж– „Аз не, че такова , ама негово е кучето ..к‘во да се прай, рода.. „
На този тип хора може много да се разчита, като в един момент дори е възможно те самите да си харесат бездомник за който да се грижат.Има хляб в тях!
2. Съседи, които са безразлични
Това е типът хора, на които не им дреме дали храниш куче, червеноглав орел или жираф пред блока.Ако жирафът случайно надникне през прозореца им на третия етаж, те вероятно биха му изшъткали и не биха вложили повече емоция в случката. Не помагат, но и не се пречкат.Абе не им дреме ...пили са си хапчето.
3. Съседи, които мразят.
Те мразят! Не конкретно вас, нито бездомното ви куче.Те просто мразят наред.Комбинацията от Вас и бездомното Ви куче обаче, има ефекта на пургатив за омразата им и тя започва да се излива под формата на словесна диария всеки път, когато ги засечете.Сега вече имат конкретна причина да мразят. Кучето е опасно за децата им,за тях самите, за баба Ганка от втория етаж „Ами ако я у‘апе тоа помияр дето ТИ го довлече , она не мое да бега!“ .В зависимост от размера си, кучето в техните очи може да бъде и причина за геополитическите, икономическите и в частност семейните проблеми на мразещте.
Всъщност вие давате смисъл на живота им, тема за вечерното мразене над ракийката и салатката и сте символ на всичко що не е наред „У таа скапана държава , те го те и тоа с помиярете!“.
ВНИМАВАЙТЕ – те могат да са опасни за кучето,както и за всяка Ваша движима собственост паркирана пред блока.По принцип те не са си пили хапчето, дори не им е изписано такова, а всъщност е редно да бъдат хоспитализирани.
4. Съседи които ги е шубе. Тези имат много общо с тези, които мразят , но пък се мислят за добри хора, които никога не мразят.За сметка на това ги е шубе.Да те е шубе може да е срамота, ама си оставаш добър човек. Този тип съседи изпадат в паника при вида на чухуахуа с розова жилетчица плетена на една кука, да не говорим за свиреп кокер, или не дай си Боже – овчарка.Кучето за тях не е просто куче , а подвижна лаборатория за паразити, бактерии и болести от ранга на биологично оръжие. Обяснението че кучето е обезпаразитено е безсмислено - думата ОБЕЗПАРАЗИТЕНО е твърде дълга за тях и те те я чуват само в частта и ПАРАЗИТ. Първоначално се стряскат, когато ви видят с кучето, а на по-късен етап, за по сигурно се стряскат и когато сте сами. Абе, страх лозе пази! Много скоро те спират да ви поздравяват, дори обръщат глава на другата страна когато минавате.Не им се обиждайте, те са свестни хора, просто ги е шубе.
Обикновено този тип съседи не прибягват до методите на мразещите, а се опират на закона – макар никога да не са го чели. В голямата си част те никога нищо не са чели, защото сапунените сериали не са със субтитри.Обикновено те си имат хапче, но го пият само след среща с Вас, или Вашето бездомно куче- „Ох как ме уплаши!“
5. Като съвсем отделна категория се поставя и баба Ганка от втория етаж, която като цяло не е против кучетата, нито против Вас. Все пак тя познава родата Ви до девето коляно и лично е научила майка Ви как да ви оригва когато сте били бебе – какво да има против Вас ?Тя обаче, е радетел за по- висока раждаемост и ВИНАГИ отбелязва с укор „Да беете родили по ущ‘едно дете, па вие чувате помияре! „ Интересното в случая е отъждествяването на куче с дете, което никога не се наблюдава, ако например се знае, че гледате крави, кози или в краен случай кокошки. Бабата задължително я е „Апало те таквоа куче, баш като те това те! „ и тя „На куче вера нема“.Въпреки това, добросъвестно дава на кучето всички хранителни остатъци от вкъщи, в това число зелена салата и обелки от лук, защото „И оно душа носи .“
В заключение, грижата за бездомно куче Ви обогатява и насища ежедневието Ви с много нови контакти. Учи Ви на търпение, дуракоустойчивост и полага основите на едно завидно добро бъдеще в дипломацията.Грантирано е, че след няколко години грижи за бездомно куче в обкръжението на съседите си, Вие ще можете с лекота да разрешите конфликта в Близкия изток и да получите Нобелова награда за мир.
Колкото до самото бездомно куче ...то ви обича.И Вас и съседите.
Аз отивам да нахраня моето.Стискайте ми палци!

Лазар




Музика : Kayno Yesno Slonce
Сос ма караш майчинко
Българинът с най -българската съдба.
Създаден, за да бъде продаден. Изгонен, защото не може да бъде подчинен.
Виновен за това, което е.Скитникът с характер.Големият.
Страшилището за страхливците.Гладникът въоръжен със силата на гените.
Пленникът от Сеславци. Лишеният от правото да бъде мъж.
Осиновеният от Говедаря.Пазачът на говедата на говедото.
Беглецът скъсал веригите.Борецът за правото да бъде.
Прогоненият от своите.Изплашеният от хората.
Умиращият по Възкресение.......
Лазаре, стани!!....
И той стана.
Стана Лечител на спасителя си.Стана Добрият приятел.Стана Приятелят на добрите.
Стана Наивният грамадан.Стана Преданият на Човеците си.
И като стана, изплаши болните души.
И във страха си го убиха най -страхливите..
Него, Обичащият да обича.Докосналият десетки.Водачът на глутницата.
Лазаре ...Лазе....стани!!!
И той стана.
Той,
който
живее
в спасените.
Лазо.