сряда, 6 януари 2016 г.

Като започнат нашите да  повтарят „багаж, багаж“, после мирише на кола, на шосе и на вятър в ушите.И спим на разни места където е различно.
И днес така, чух ги да викат „багаж , багаж“ , всички се разтичаха  насам- натам и извадиха синята чанта. Из цялата стая е само гащи и чорапи. Кеф ти да ги крадеш, кеф ти да ги криеш. Много е забавно.Юлка се набута в чантата и си мисли, че никой не я вижда.Ушите и стърчат обаче. Колебая се известно време дали да не я подуша отблизо, ама тя пък има нокти. И ми святка с ония ми ти страшни котешки очи.По - добре  да помогна малко на нашите със суматохата.Прибрах един чорап под леглото и едни гащи в скривалището зад раклата.Всички тичат сега да ги търсят.И аз тичах с тях, голяма игра падна, ама накрая всичко скриха в чанти и торбета и ги струпаха на вратата.Замириса още по -силно на различно и на далече.
Развиках се, че искам да проверя моята чанта.Взехте ли ми бисквитките – викам.Нищо не разбират.Ма това хората, забелязали ли сте, че каквото и да им кажеш , винаги те водят да пишкаш?Ето на, пак ме повлекоха навън.Замириса на топъл, напечен от слънцето асфалт.И на новата кола. Като се качим вътре, бръмчим силно  върху горещия асфалт а после замирисва на другаде.Знаеш  ли как мирише другадето? Понякога на трева, на дървета и на други животни.Големи и малки.Не на всички знам имената, но знам как миришат.Опитвам се и на нашите да кажа, че е минало от тук едно такова малко с голяма опашка, лешници е носило.Къде ти, загубена работа!Като им заобяснявам, пак ме водят да пишкам.
Веднъж, като стигнахме в едно другаде, там имаше един кон.Много симпатично момче ми се видя. Викам му, хайде да си поиграем.Той се хили.И яде трева! Опитах и аз тревата, от любезност – да не вземе да се обиди нещо. Не че не става за ядене, става.Ама мусаката по ми харесва.Та му викам , ти обичаш ли мусака? А той пак се хили и ми маха с опашка.И аз помахах с моята, да не каже , че не съм любезна, ама не беше съвсем наред тоя кон.Сигурно от тревата.
Чудя се този път къде ли ще ходим.Много дълго време мирише на асфалт. Спираме насам - натам да пишкаме. На едно място даже похапнахме.На мен специално ми сервира една кака с къса пола.Много разбрано момиче се оказа.Излиза отвътре значи, и носи вкусно миришещи.Аз изскочих изпод масата и й викам:  Дай!Дай! И тя като рипна, като извика – от радост види се,пък взе че изсипа всичкото ядене на средата между масите и хукна обратно навътре за още.Брей, не очаквах толкова бързо да ми сервират! Нашите, обаче се разстроиха. Сигурно се притесниха, задето имаше и парчета чинии в менюто ми, ама аз да не съм толкова загубена че да ги глътна.Абе както и да е, едвам си натопих ушите в соса и ме повлекоха обратно в колата, та не можах да си доям.
Забръмчахме пак , подремнах малко и после замириса на вода.Голяма вода, много. Уплаших се, да ви кажа.Тия май ме водят да ме къпят.Това другаде не знам дали ще ми хареса.Ами ако наизвадят ония сапуни, от които после не мириша на куче а на виолетки? С дни не мога да се възстановя след тия сапуни. Свих опашка на задната седалка и се снижих колкото мога.Може пък да забравят, че съм там. Душа полекичка през отворения прозорец.Мирише още по силно на вода.Не издържах, надникнах с едно око -  гледам едно  голямо, синьо, мокро и мърда.Такова чудо не бях виждала.
Слизаме полекичка и какво да видя – асфалта свършил и като се опнало едно ситно жълто поле а напред синьото мокро мърда и блести. Налаях го за всеки случай, да не вземе да ме намокри.То ме чу че лая и не дойде,  а само се поклаща иззад жълтото.Поклатих му и аз опашка -  ми да се сприятелим поне. Подуших го, а то  мирише на какво ли не.На сега и на отдавна,на близо и на далече.Мирише на разни твари които плуват из него и на зелени мокри треви.Много треви. Ей, оня кон колко щеше да се радва! А жълтото поле, като го загледаш отблизо виждаш че направено от тварите живели отдавна в голямата вода.Много хитро! По едно време, някакви пилци в  небето взеха  ми се присмиват.Ха-а – ха-а . Че като им се разлаях.Ще видят те! Ми аз птичар ли съм или какво!Хубаво е тука. Има  скали да се катериш и да лаеш по белите платна в далечината и много място да копаеш дупки или просто да тичаш и да се търкаляш в ситното жълто.
Всъщност като подуших всичко , стигнах до извода че,това е най-хубавото другаде, където са ме водили нашите.Знаете ли какво? Край голямото синьо мокро дето мърда, навсякъде мирише на кюфтета!
Аз отивам да ги намеря и да ги изям.
Бау.

1 коментар:

  1. No Deposit Bonuses 2021 ⏩️ Best No Deposit Casinos
    The reason why no 심바먹튀 deposit bonuses are better and 가입시 꽁머니 환전 where you 벳 매니아 can get more than 벳 티비 one, is because 슬롯 나라 of a variety of promotions available, from

    ОтговорИзтриване